Миналата година на българската сцена изгря танцово-театралният еротичен спектакъл „Фройд: Теория за любовта”. Постановката в 5-ет сцени разказа за реалността. Интимната реалност на човека, който все още се затруднява да разграничи къде свършва сексът и започва любовта. И именно там е проблемът.
За век и половина хората не са се променили особено. За тях е важно да получават внимание, да почешат сексуалната си нужда и да „постигнат” мечтите си. Уговорката с постигането е те да знаят какво искат, защото много често, както знаете, ние – хората, просто не знаем.
Ето, например – питали ли сте се какво иска една жена? Дори след 30-ет годишната си практика, Зигмунд Фройд така и не успява да отговори на този въпрос. А дали жените могат? Психиката на нежния пол и днес е мистерия за мъжете. Отвън тя прилича на сложна плетеница от нужди, неувереност и капризи. От една страна е сексът – желанието, сърбежа, но от друга кадифената необходимост от любов и романтика. Угодия няма…
„Споед мен ние не познаваме истнското лице на любовта“, каза Тихомир Делидобрев -авторът и режисьор на спектакъла „Фройд: Теория за любовта“– „Някои жени се лутат между секса и романтиката, моногамното и развратното и остават несигурни за това какво точно искат. Понякога не знаят, но все пак имат очаквания, че и надценяват нас мъжете“.
Това е една от причините Делидобрев да създаде своя еротичен спектакъл. „Фройд: Теория за любовта” е опит да се покаже как и защо човекът живее като следствие от своите избори.
Основният въпрос за тънката граница между любовта и секса намира отговор в 5-те сцени на спектакъла. Там животът и сексът бивят проявени по своя естествен, но цензуриран начин, посочвайки грешките ни. Кога една жена става лека? Какви са мотивите ѝ? Защо за нея е по-лесно да бъде такава?
Във „Фройд: Теория за любовта” основно средство се явява танцът. Чрез хореографиите на Семир Алкади зрителят успява да почувства динамиката на сцената. По този начин публиката работи едновременно със сетивата и въображението си.
„Сцената е увеличително огледало на реалността, на всичките ни помисли и действия. А публиката често припознава себе си в персонажите, виждайки се отстрани. Именно по този начин всеки успява да открие отговор на своите лични въпроси”, казва режисьорът Делидобрев.
Подготви: Александър Градинаров
Фото: Akadamus Dance Theater